img
Home / Lifestory / Аз съм силна и оцелях, но се моля на Бог, никой друг да не преживее онова, което аз преживях

Аз съм силна и оцелях, но се моля на Бог, никой друг да не преживее онова, което аз преживях

/
/
/
466 Views

Аз съм живото доказателство, че на този свят съществуват чудеса. Борила съм се отчаяно да оцелея още от първата си глътка въздух. 

А не е трябвало дори да бъда родена. От малка знам, че съм осиновена. По-голямата ми сестра Надя също е осиновена. И двете знаехме това и го приемахме за нормално. В крайна сметка имахме дом и любящи родители. Какво от това, че не са ни родили? Бях на 6 години, когато осиновителката ми най-накрая успя да забременее. Новината ме направи истински щастлива, а раждането на брат ми ме изпълни с радост. Един ден със сестра ми Надя се скарахме и тя ми каза:

„Аз съм била желана от биологичните си родители, но теб не са те искали…“ Но за какво говореше тя? Няколко години по-късно мама ми разкри шокиращата истина за моето раждане.

Оказа се, че моята биологична майка е планирала да се отърве от мен, още преди да съм се родила. Но аз съм оцеляла! Това е феномен, но наистина оцелях след аборта. Жената, която ме родила, била много млада и под натиска на майка си е трябвало да се отърве от мен. По химичен път майка ми и баба ми успели да предизвикат аборт в началото на седмия месец. Лекарят, който поел случая, бил страшно изненадан, когато видял, че все още съм жива.

Шокираният медик решил да скрие истината от биологичната ми майка и направил всичко възможно, за да ме спаси. Така съм стигнала до приемните си родители. Лекарите мислели, че ще имам отклонение в развитието си, но за щастие аз съм напълно здрава. Мама ми сподели истината, но…

Тогава бях тийнейджърка. Тази истина ме уби и съсипа всичката любов, която изпитвах към себе си.

Започнах да взимам наркотици и да бягам от училище. Мразех се след този разговор. Вярвах, че не е трябвало да се раждам. Светът спря да бъде същият за мен. Костваше ми години наред и много усилия, за да се измъкна от това блато на наркотици, алкохол, секс и глупост. И успях! Спечелих отново, но… Само след две години разбрах името на моята биологична майка. Оказа се, че тя живее в същия град, в който следвах висшето си образование. Пътят ни се пресече съвсем случайно. Успях да се свържа с дядо ми. По-късно разбрах, че той и баба ми са знаели, че съм оцеляла след аборта, но са скрили истината от дъщеря си.

След този случай дядо ми е напуснал семейството си и отдавна не поддържа контакти с тях. От него научих, че биологичните ми родители са били едва на 19 години, студенти, когато са ме заченали. Майка ми имала нередовни цикли, затова едва в шестия месец разбрала, че е бременна.

Всичко било организирано от баба ми – тя рязко се възпротивила на моето раждане. Известно време дъщеря й се борила с нея, но накрая се отказала. В продължение на 5 дни баба давала хапчета на майка ми. Но не успяха да ме убият! Аз оцелях! Противно на всякаква логика, оцелях! Дори силната медицина не можа да отнеме живота ми! Днес поддържам връзка с биологичната си майка и нейния баща. 30 години след раждането ми, двете се видяхме за първи път.

За първи път се погледнахме една друга в очите. Аз съм силна и оцелях, но се моля на Бог, никой друг да не преживее онова, което аз преживях.

Източник: lichna-drama

Оцени публикацията
[Total: 1 Average: 5]
Твоят коментар

Leave a Reply

It is main inner container footer text